Oct 26, 2007, 9:05 AM
Космично
Моя вечност – безкрайна и жива,
призоваваш ме в свойте зори,
непорочна – сияеш красиво,
дъжд космичен от ярки звезди.
Моя вечност – загадка човешка,
бих се радвал със теб да се слея,
непозната – желана ме мамиш,
като слънце сред теб да изгрея.
призоваваш ме в свойте зори,
непорочна – сияеш красиво,
дъжд космичен от ярки звезди.
Моя вечност – загадка човешка,
бих се радвал със теб да се слея,
непозната – желана ме мамиш,
като слънце сред теб да изгрея.
© Христо Костов All rights reserved.
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
