26 oct 2007, 9:05
Космично
Моя вечност – безкрайна и жива,
призоваваш ме в свойте зори,
непорочна – сияеш красиво,
дъжд космичен от ярки звезди.
Моя вечност – загадка човешка,
бих се радвал със теб да се слея,
непозната – желана ме мамиш,
като слънце сред теб да изгрея.
призоваваш ме в свойте зори,
непорочна – сияеш красиво,
дъжд космичен от ярки звезди.
Моя вечност – загадка човешка,
бих се радвал със теб да се слея,
непозната – желана ме мамиш,
като слънце сред теб да изгрея.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión Registrarse© Христо Костов Todos los derechos reservados
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
