xaoc (Павел Чавдаров)
17 8
Nov 30, 2007, 5:03 PM

Косъм от твоята коса 

  Poetry » Love
762 0 3
Забравени отдавна в сива ежедневност,
сега се спираме на прашен кръстопът.
Променени, поумнели и с малко нервност,
се целуваме за кой ли път.

Сгушваш се в мен, проливаш и сълза,
че толкова дълго си била сама.
А аз те търсих в чуждата суета,
но празна си остана моята празнота.

Сега, когато те намирам, е за кратко,
утре отново ще сме сами сред чужди.
Но сега всичко е толкова сладко,
че не ни се мисли за утрешните нужди.

За "сбогом" искам мъничко коса,
знам, странно е, но го желая.
Косъм от косата на любимата жена,
да ме кара да живея и мечтая.

Затвори ми в опаковка от твоя мирис,
една целувка в плик ми сложи.
Дай ми и парче от твоя ирис,
защото любовта за мен си само ти...

© Павел Чавдаров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Браво, Павка!
  • Еее,искам и на мен да ми напишат такова посвещениеПразна си остана мойта празнота...Краят е просто разкош!Поздрави от мен!
  • "Всичко е мигновено, всичко отминава, това, което отмине, остава мило" Р.Гамзатов
    Браво!
Random works
: ??:??