Забравени отдавна в сива ежедневност,
сега се спираме на прашен кръстопът.
Променени, поумнели и с малко нервност,
се целуваме за кой ли път.
Сгушваш се в мен, проливаш и сълза,
че толкова дълго си била сама.
А аз те търсих в чуждата суета,
но празна си остана моята празнота.
Сега, когато те намирам, е за кратко,
утре отново ще сме сами сред чужди.
Но сега всичко е толкова сладко,
че не ни се мисли за утрешните нужди. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse