В мълчанието на нощта
седем котки се събраха
и плачеха като деца...
А може би се смяха?
Седем котки под един балкон,
събрани в лятната прохлада,
едновременно, с еднакъв тон
направиха ми серенада.
Виеха среднощ (към три часа)
седем котки, като седем хали.
За миг ми мина през ума,
че мене викат, но едва ли.
Седем котки в късен час
разбулваха със звуци здрача,
та чак замислих се и аз:
"Дали да ида с тях да плача?"
Като "седем хали"!