30.08.2008 г., 14:02 ч.

Котешки плач 

  Поезия » Друга
721 0 8

В мълчанието на нощта
седем котки се събраха
и плачеха като деца...
А може би се смяха?

Седем котки под един балкон,
събрани в лятната прохлада,
едновременно, с еднакъв тон
направиха ми серенада.

Виеха среднощ (към три часа)
седем котки, като седем хали.
За миг ми мина през ума,
че мене викат, но едва ли.

Седем котки в късен час
разбулваха със звуци здрача,
та чак замислих се и аз:
"Дали да ида с тях да плача?"

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??