Nov 22, 2015, 11:48 PM

Котка черна пътя й пресече 

  Poetry » Other
340 0 0
Тишина във обвивка от мрак и ситен немокрещ дъждец.
Котка черна насред пустия парк, взор със прокобен живец.
Чака тя с трепет душа заблудена оттука да мине,
мигом човешки съдби и животи копнее да срине.
Поскръцва количка – момиче, неживо от кръста надолу.
То пак е самотно и тъжно, в живота безименно соло.
Зелени очи като гъба безмерната мъка попиват,
и търсят, и ровят, и с жадна прецизност се впиват.
Животното черно мисли ясни и стройни подрежда:
„Беда зарад мен те застигна, но вярвай, че има надежда,
защото всичко в живота тъкмо до вяра се свежда.
Така че, мила, дерзай, само дай таз топчица прежда! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан All rights reserved.

Random works
: ??:??