22 нояб. 2015 г., 23:48

Котка черна пътя й пресече 

  Поэзия » Другая
341 0 0
Тишина във обвивка от мрак и ситен немокрещ дъждец.
Котка черна насред пустия парк, взор със прокобен живец.
Чака тя с трепет душа заблудена оттука да мине,
мигом човешки съдби и животи копнее да срине.
Поскръцва количка – момиче, неживо от кръста надолу.
То пак е самотно и тъжно, в живота безименно соло.
Зелени очи като гъба безмерната мъка попиват,
и търсят, и ровят, и с жадна прецизност се впиват.
Животното черно мисли ясни и стройни подрежда:
„Беда зарад мен те застигна, но вярвай, че има надежда,
защото всичко в живота тъкмо до вяра се свежда.
Така че, мила, дерзай, само дай таз топчица прежда! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Все права защищены

Предложения
: ??:??