В гръбнак на дива котка се отглеждах,
очите ми се дръпваха назад -
по временните страсти се катерех
тъмнеех под дъжда на светлината.
Възможностите ми започнаха да капят.
С редеещата козина на възприятията
в преследване на следващото „щастие",
се приземих от ехото на правилата.
Мъжете напоследък женени се раждат,
задръстването всеки ден ме бави,
с подводни камъни се пълни ваната -
в потъваща гемия е останалото...