дакота (Дакота)
152 364
16 abr 2007, 2:22

котка на пътя 

  Poesía
650 0 5
 

В гръбнак на дива котка се отглеждах,

очите ми се дръпваха назад -

по временните страсти се катерех

тъмнеех под дъжда на светлината.


Възможностите ми започнаха да капят.

С редеещата козина на възприятията

в преследване на следващото „щастие",

се приземих от ехото на правилата.


Мъжете напоследък женени се раждат,
задръстването всеки ден ме бави,
с подводни камъни се пълни ваната -
в потъваща  гемия е останалото...

© Дакота Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??