Когато се отделяше бялото
от очните кълба с ядра навита тел
и птиците кълвяха островите цвят,
а моржовете теглеха кораба на дъното,
аз си пожелах хриле – за безметежна кома,
а на сутринта кокичета, завъртащи кръга до пролет.
Ти не знаеше къде сме. Размахани длани и паника,
подръпване на ръкав сред мехурчета срам –
изплуваш като дясната си обувка нагоре.
Пожела си котви, а нямаше въздух.
Аз съм добре и тук сам.