Когато се отделяше бялото

от очните кълба с ядра навита тел

и птиците кълвяха островите цвят,

а моржовете теглеха кораба на дъното,

аз си пожелах хриле – за безметежна кома,

а на сутринта кокичета, завъртащи кръга до пролет.

Ти не знаеше къде сме. Размахани длани и паника,

подръпване на ръкав сред мехурчета срам –

изплуваш като дясната си обувка нагоре.

Пожела си котви, а нямаше въздух.

Аз съм добре и тук сам.