Кошмар безпощаден, съня ми отрови,
бягах от някого през изсъхнали тръни,
дъхът ми улавяше мисли сурови,
а тръните раздираха жадно плътта ми.
Нещо забравено в мрака ехтеше,
усещах копнежа по-близо и пак,
някой заровен отдавна не спеше
дебнещо миналото, подаде ми знак.
Предадена паднах, извърнах глава,
една грозна сянка, изсмя се в нощта:
„Аз я погребах. Какво е това?”-
И върна ми спомена, щом сграбчи ме за ръка. ...