Кошмар безпощаден, съня ми отрови,

бягах от някого през изсъхнали тръни,

дъхът ми улавяше мисли сурови,

а тръните раздираха жадно плътта ми.

Нещо забравено в мрака ехтеше,

усещах копнежа по-близо и пак,

някой заровен отдавна не спеше

дебнещо миналото, подаде ми знак.

Предадена паднах, извърнах глава,

една грозна сянка, изсмя се в нощта:

„Аз я погребах. Какво е това?”-

И върна ми спомена, щом сграбчи ме за ръка.

Събудих сe в пот. Въпросът бе важен,

изтичах, разрових пръстта с вик ужасен,

отворих ковчега, а той беше празен:

- Как всичко възкръсна във мен?

                                    /3.04.2013; 4.00ч./