Здравей, страннице !

Коя си сега?

Откъде си пристигнала?

Накъде вървиш през света?

Всеки ден пред мене стоиш…

търсиш нещо, втренчено ме следиш.

През рамо към мене надничаш…

взираш се дълго... думи дръзки изричаш.

Да знам…, че се нагърби с товар

непосилен за твоите плещи.

Но ти си с мисия към света,

да се учиш от своите  грешки.

Не разбра ли, че всеки към себе си тича

От първият миг...  от самото начало

Аз и ти, срещнати в плоскостта

всъщност сме… едно огледало.

Всичко твое през мен преминава

радост, скръб, творчество, мисъл.

Белези  отвън и отвътре оставя

с оттенъци в душата записал.

До болка отдавна те зная!

Аз и ти безкрайност сме всъщност.

Две паралелни нива и забрава...

светове побрани,  в една-единствена същност.