Равнодушно
Равнодушно всеки ден чакаме да дойде вечер,
всеки сяда уморен, вместо близо - все по-далече.
И загледани встрани, все за нещо съжаляваме
и замислени мълчим, и по-бързо се забравяме.
И колко странно би било
един от нас на другите да каже:
Аз съм още между вас -
имам дом и имам име,
път, по който да вървя,
няколко ориентира.
Имам себе си и вас, ...