КП - Текст 2 - Verso: De stln (Стилиян Иванов)

25 sept 2007, 14:32

Poesía

610 0 3

Равнодушно

Равнодушно всеки ден чакаме да дойде вечер,

всеки сяда уморен, вместо близо - все по-далече.

И загледани встрани, все за нещо съжаляваме

и замислени мълчим, и по-бързо се забравяме.

И колко странно би било

един от нас на другите да каже:

Аз съм още между вас -

имам дом и имам име,

път, по който да вървя,

няколко ориентира.

Имам себе си и вас,

а това е вече нещо,

малко ярост, малко страх

и остатъци човечност.

Тръгваме си все така, винаги едно и също,

скрили важните неща и цигара за по пътя.

И това, което днес си оставяме за утре,

ще запазим вътре в нас, колкото и да е трудно.

А колко лесно би било