Открадна сърцето ми. В него всели се
и няма ни ден, нито нощ във покой.
И пламък разпали се в него, където
тъгата стаена си бе само моя.
Отричам я вече щом, мили, те има.
Копняла за тебе аз бях до сега,
красива любов, със красивото име.
Непозната за мен бе до днес обичта.
Ръката ми в свойта ръка поеми я
и двама по плажа ще бродим в нощта.
Луната ни, бяла и нежно красива,
лъчите си с обич ни праща сега. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up