9 нояб. 2006 г., 18:01

"Крадец" на обич 

  Поэзия
1019 0 21

Открадна сърцето ми. В него всели се
и няма ни ден, нито нощ във покой.
И пламък разпали се в него, където
тъгата стаена си бе само моя.


Отричам я вече щом,  мили, те има.
Копняла за тебе аз бях до сега,
красива любов, със красивото име.
Непозната за мен бе до днес обичта.


Ръката ми в свойта ръка поеми я
и двама по плажа ще бродим в нощта.
Луната ни, бяла и нежно красива,
лъчите си с обич ни праща сега.


Копнежна и влюбена, нека ни гледа
и,  бяла от  завист, се скрие в тъма.
Звездите, преди да заспят за последно,
усещат какво е за нас любовта.


Спокойна и зряла,и истинска -  тя е
такава  за мене и теб обичта.
Открих любовта си във тебе и зная,
последна ще бъде за двама ни тя.

© Петя Кръстева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??