Виж ме... като за последно!

Мили, хайде ти ме целуни...

отново приказно, вълшебно...

любовта като тайфун да ни връхлети...

Не чакай мойте думи, нека всичко ни сплоти...

дори и болката да ни направи по-влюбени от преди...

Край!!!

До вчера беше така...

аз позитивно настроена...

без да пророня и сълза,

мислейки, че ти си любовта...

сляпа бродех в самота.

Не осъзнавах свойте чувства,

не мислех през нощта,

но болката накара ме да мисля

и да осъзная реалността.

Не виждах друг за мен на света...

с теб беше свързана всяка моя мечта...

но най-накрая дойде утринта

и избистри мислите ми на мига....

Край, мили, за теб и мен няма съдба...

има само болезнена банална фраза...

и сбогом без вина...

Нима не виждаше, че съм нещастна,

че ме нараняваше така,

че всичко ми убиваше и че се чувствах сама.

На теб ти беше хубаво,

нали те дарявах с любовта,

а ти мен единствено с вина.

Край... радвам се, че скоро ще се превъплатя...

в нещо хубаво...

в жена...

а не в изтривалка на твоята душа.

До тук бяха моите мили слова,

оттук насетне идва само тишина...

Край на любовта!