Виж ме... като за последно!
Мили, хайде ти ме целуни...
отново приказно, вълшебно...
любовта като тайфун да ни връхлети...
Не чакай мойте думи, нека всичко ни сплоти...
дори и болката да ни направи по-влюбени от преди...
Край!!!
До вчера беше така...
аз позитивно настроена...
без да пророня и сълза,
мислейки, че ти си любовта...
сляпа бродех в самота.
Не осъзнавах свойте чувства,
не мислех през нощта,
но болката накара ме да мисля
и да осъзная реалността.
Не виждах друг за мен на света...
с теб беше свързана всяка моя мечта...
но най-накрая дойде утринта
и избистри мислите ми на мига....
Край, мили, за теб и мен няма съдба...
има само болезнена банална фраза...
и сбогом без вина...
Нима не виждаше, че съм нещастна,
че ме нараняваше така,
че всичко ми убиваше и че се чувствах сама.
На теб ти беше хубаво,
нали те дарявах с любовта,
а ти мен единствено с вина.
Край... радвам се, че скоро ще се превъплатя...
в нещо хубаво...
в жена...
а не в изтривалка на твоята душа.
До тук бяха моите мили слова,
оттук насетне идва само тишина...
Край на любовта!
© Елена Борисова Всички права запазени