Aug 3, 2008, 6:43 PM

Край 

  Poetry
936 0 5
Нощта е настъпила, тиха и тъмна.
Облаци мрачно закриват луната.
Седиш и се взираш, и чакаш да съмне
със сълзи във очите, със болка в душата.
Но няма утеха и няма спасение
спомняш си само за дните предходни.
Бавно изпадаш в спокойно забвение
и се оставяш на мисли злокобни.
A в тъмнината се чувстваш спокоен,
някак свободен, и доста различен.
Чудиш се доста дали си достоен
за подлия свят, до болка трагичен... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ноу Фейт All rights reserved.

Random works
: ??:??