Край

3 авг. 2008 г., 18:43

Поэзия

5.0 / 5

941 0 5

Нощта е настъпила, тиха и тъмна.
Облаци мрачно закриват луната.
Седиш и се взираш, и чакаш да съмне
със сълзи във очите, със болка в душата.
Но няма утеха и няма спасение
спомняш си само за дните предходни.
Бавно изпадаш в спокойно забвение
и се оставяш на мисли злокобни.
A в тъмнината се чувстваш спокоен,
някак свободен, и доста различен.
Чудиш се доста дали си достоен
за подлия свят, до болка трагичен... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

МАНАСТИРЪТ
Чужой мир 1984

Стал нам этот мир, для нас, как чужой. Стал нам ненавистен до боли. Но знал ль я тогда, что своею ру...
21 век

Уже двадцать первый век, где разумный человек, я искал его везде, но не встретились нигде. Вошёл в б...
****

Слушая "Scorpions",вспоминая тебя, день изо дня закрываюсь в себя. Мальчик с глазами "из самого сине...

Ещё произведения »