Oct 26, 2009, 2:28 AM

Край 

  Poetry
819 0 0

Край
И ето краят дойде,
а сега накъде?
Къде да се дяне
мойто сърце?

В сънища тихи и топли,
без твойта усмивка
заспивам самотна,
със спомена свиден.

За отминали дни,
отминали срещи.
Пропилени мечти,
пропиляна любов.

Но спомена свиден,
не забравя сърцето.
И в тихата нощ
тихичко шепне.

Твоето име,
твоята страст,
твоята същност,
от която
отрекох се аз.

© Мария All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
  • If I could, I would be your friend I would be happy to die in your hands Because you carry that piec...
  • A young heart's world - in a cage, trapped in a tower, till the morrows age. It breathes its tears, ...
  • Can she forgive to you For everyhing you've done; for the life, who she was forced to build again? C...

More works »