Sep 7, 2008, 9:20 AM

Край мен си... 

  Poetry » Phylosophy
646 0 14
Край мен си, мила мамо, и обич зазиждам в слова,
има те... в сълзи тъгуващи със мен във дъжда,
в прииждащия вятър тих на есента,
в отронено, с копнеж политнало листо,
в притихналата вечер тиха на нощта,
в най-нежностно шептяни думи - пак ела...
Като удавник хващам се за сламка една,
има те... и в посърналата трева...
Нали след снега ще покара през пролетта...
Има те... в отлитащите птици на юг...
Нали догодина отново с тях ще долетиш...
Има те... в чудесния им песнопоен глас...
Като удавник чакам... глух и сляп...

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??