7 сент. 2008 г., 09:20

Край мен си... 

  Поэзия » Философская
654 0 14
Край мен си, мила мамо, и обич зазиждам в слова,
има те... в сълзи тъгуващи със мен във дъжда,
в прииждащия вятър тих на есента,
в отронено, с копнеж политнало листо,
в притихналата вечер тиха на нощта,
в най-нежностно шептяни думи - пак ела...
Като удавник хващам се за сламка една,
има те... и в посърналата трева...
Нали след снега ще покара през пролетта...
Има те... в отлитащите птици на юг...
Нали догодина отново с тях ще долетиш...
Има те... в чудесния им песнопоен глас...
Като удавник чакам... глух и сляп...

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??