Край мен светът...

Nella_gold (Нели )
841 4525

Sep 8, 2009, 11:14 PM

Poetry » Phylosophy

424 0 3

Сълзите си изтривам с опакото на ръката.

Поглеждам през прозореца навън,

(за да не виждаш...)

Сменят се картина след картина,

привидно е недосънуван сън.

Помислих си, затворила очи:

И този път ли ще си тръгна тихомълком!?

(Край мен светът едва ли ще се завърти?!)

Нахлуват само тъжните ми мисли.

През стъклото.

И ако реша да тръгна ей така,

внезапно... И ако ли не съм

успяла всичко да ти изрека...

Помолих се на своя Бог -

на онзи, дето нося вътре във сърцето,

да ми прости за всичките ми грешки.

(... тогава да ме праща в Ада...)

Please sign in with your account so you can comment and vote.