8 сент. 2009 г., 23:14

Край мен светът... 

  Поэзия » Философская
442 0 3

Сълзите си изтривам с опакото на ръката.

Поглеждам през прозореца навън,

(за да не виждаш...)

Сменят се картина след картина,

привидно е недосънуван сън.

 

Помислих си, затворила очи:

И този път ли ще си тръгна тихомълком!?

(Край мен светът едва ли ще се завърти?!)

 

Нахлуват само тъжните ми мисли.

През стъклото.

И ако реша да тръгна ей така,

внезапно... И ако ли не съм

успяла всичко да ти изрека...

 

Помолих се на своя Бог -

на онзи, дето нося вътре във сърцето,

да ми прости за всичките ми грешки.

 

(... тогава да ме праща в Ада...)

© Нели Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "И ако реша да тръгна ей така,
    внезапно... И ако ли не съм
    успяла всичко да ти изрека..."
    !!!*
    Бог е милостив, но не оставяй нищо недоизречено!
    С обич!
  • Пътят към себе си минава през Рая и през Ада!
    Прегръщам те!
  • !!!
Предложения
: ??:??