Мили Боже, знам, че ме обичаш...
Цял живот ме носиш на ръце.
От главата косъм не е паднал,
но на ризката си днеска имам петънце.

Шегички с мене ли си правиш?
Смееш се от горе, знам добре...
Къде го хвана и го прати
туй на мен кривашко магарЕ.

До днеска само аз се сопках,
инатих се, ритах, тропах с крак,
мръщих се, ревах проклето...
За награда ли ми пращаш тоз чакмак?

Вика Марко, трОши, псува...
даже повече от мен!
Седнала съм и се чудя,
к'ъв е тоз торлашки ген!?

Опитва се дори да ме командва,
ама боже..., хОди му кажи, 
че съм зла, шопкиня гадна
и пред мене не важи!

Да знаеш, мъничко ревнувам,
нали бях ти слабостта?
Нима не съм била сама кралица?
Имало и крал на гадостта!?