25 feb 2021, 7:31  

Разговор с Бог 

  Poesía » Otra
356 0 1

Мили Боже, знам, че ме обичаш...
Цял живот ме носиш на ръце.
От главата косъм не е паднал,
но на ризката си днеска имам петънце.

 

Шегички с мене ли си правиш?
Смееш се от горе, знам добре...
Къде го хвана и го прати
туй на мен кривашко магарЕ.

 

До днеска само аз се сопках,
инатих се, ритах, тропах с крак,
мръщих се, ревах проклето...
За награда ли ми пращаш тоз чакмак?

 

Вика Марко, трОши, псува...
даже повече от мен!
Седнала съм и се чудя,
к'ъв е тоз торлашки ген!?

 

Опитва се дори да ме командва,
ама боже..., хОди му кажи, 
че съм зла, шопкиня гадна
и пред мене не важи!

 

Да знаеш, мъничко ревнувам,
нали бях ти слабостта?
Нима не съм била сама кралица?
Имало и крал на гадостта!?

© Natalie Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??