Красива бе... Красива бе за мене...
За другите ти също бе красива...
Не знам защо, но исках да отнема
от твоя поглед силата ти дива...
И да те имам... да си само моя...
И друг да няма, който да я има,
дори и с поглед, красотата твоя...
И да ти казва като мен „любима”!
Обичах те и мислех, че те имам
завинаги – прекрасна и красива...
Ала забравих всъщност да те питам:
- Красива бе... а беше ли щастлива...?