Красива бе...

13 ene 2012, 12:27

Poesía

500 0 6

Красива бе... Красива бе за мене...

За другите ти също бе красива...

Не знам защо, но исках да отнема

от твоя поглед силата ти дива...

И да те имам... да си само моя...

И друг да няма, който да я има,

дори и с поглед, красотата твоя...

И да ти казва като мен „любима”!

Обичах те и мислех, че те имам

завинаги – прекрасна и красива...

Ала забравих всъщност да те питам:

- Красива бе... а беше ли щастлива...?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ananel (Нелиса)

2012-03-14T23:41:28+02:00

щастието е относително понятие и дори красотата не го гарантира, уви, но е добре, че се сещаш да питаш
харесва ми
sani-ti (Таня Иванова)

2012-03-07T14:17:32+02:00

Ех, поете! Как не си разбрал...ние винаги обичаме повече, отколкото сме обичани!
petinka67 (Петя Кръстева)

2012-01-17T15:30:07+02:00

Очарована съм!
finaltouch (Георги Ванчев)

2012-01-17T14:10:30+02:00

Права си, Веси, затова и питам, защото не съм го усетил!
Жанет, не си го чела - поне от мен! Не съм го публикувал досега!
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

2012-01-13T21:14:24+02:00

!Не питай, Джорджи! Щастието се усеща!
djudjii (Жанет Велкова)

2012-01-13T12:34:23+02:00

Финалът е страхотен!
( имам чувството че вече съм го чела, греша ли )