В мен слънцето не спира да блести,
а вятърът рисува с нежен полъх -
небето ми от хиляди мечти,
така в очите ми от влюбения поглед.
Защото теб си те сънувам от дете,
откакто си летя и в твоя полет.
Нали е повече от истински летеж,
щом е повече от другите любови.
В мен слънцето не спира да пламти,
и вятърът говори с чуден полъх,
че в миг сърцето ми обсебила си ти,
затуй си моята красива орис!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up