lilin (Елина Гюдорова)
14 15
Oct 29, 2010, 9:23 PM

Красота 

  Poetry » Other
959 0 2

Нощта гори в небето на покоя

и падат по земята пръски зрак.

 

Във воя на прииждащия мрак

прозира глас от бдението мое.

 

Което няма как да изрека,

приятелят ми мрак го изкрещява -

 

поток планински, кипнала река

са мислите, които не издавам

 

на никого, дори на мъдростта,

която, чувствам, крачи редом с мене.

 

Споделям с нея само радостта

от пролетта и хубавото време.

 

Но тя не знае моя скрит копнеж

по черни облаци и бездни диви...

 

От себе си не много аз разкривам,

защото няма да го понесеш

 

ти, моя мъдрост, крачеща до мен;

ти, за която  Светлото е  Ден.

 

© Елина Гюдорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??