lilin (Елина Гюдорова)
14 15
29 oct 2010, 21:23

Красота 

  Poesía » Otra
957 0 2

Нощта гори в небето на покоя

и падат по земята пръски зрак.

 

Във воя на прииждащия мрак

прозира глас от бдението мое.

 

Което няма как да изрека,

приятелят ми мрак го изкрещява -

 

поток планински, кипнала река

са мислите, които не издавам

 

на никого, дори на мъдростта,

която, чувствам, крачи редом с мене.

 

Споделям с нея само радостта

от пролетта и хубавото време.

 

Но тя не знае моя скрит копнеж

по черни облаци и бездни диви...

 

От себе си не много аз разкривам,

защото няма да го понесеш

 

ти, моя мъдрост, крачеща до мен;

ти, за която  Светлото е  Ден.

 

© Елина Гюдорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??