О, колко си красива!

Но това не си ти.

Не ни лъжи.

В очите ти я няма топлината.

Усмивка, заличена от шамар.

И гледаш като дама от тротоара.

В това ли те превърнахме?

Не знам...

Понасяше измама след измама.

Понасяше страдания безброй.

И колко болка ти нанесе само

животът...

Той...

Да, това е красотата.

Сълзата, вечната тъга.

Умисления поглед във сумрака

с надежда овъргаляна в калта.

Да, животът е такъв.

Изпълнен с походи без път.

Оцапан с кървави постели.

В легло от мокрите дантели

заспиваш

и живееш красива в своя сън.