О, колко си красива!
Но това не си ти.
Не ни лъжи.
В очите ти я няма топлината.
Усмивка, заличена от шамар.
И гледаш като дама от тротоара.
В това ли те превърнахме?
Не знам...
Понасяше измама след измама.
Понасяше страдания безброй.
И колко болка ти нанесе само
животът...
Той...
Да, това е красотата.
Сълзата, вечната тъга.
Умисления поглед във сумрака
с надежда овъргаляна в калта.
Да, животът е такъв.
Изпълнен с походи без път.
Оцапан с кървави постели.
В легло от мокрите дантели
заспиваш
и живееш красива в своя сън.
© Нели Все права защищены