То, небето, ме гледа с твойте пъстри очи...
ти целуваш ме с устни като огнени макове!
Не, не искам пощада – красотата боли:
тя е твоята сила, но и мое разпятие!
Златокосо вълшебство си – като сън долетя!
Облак тъмен надвисва, от света да ни скрие!
Вън, забравен самотник, дъжд студен заваля...
Бърза всички следи в този миг да изтрие!