13 июн. 2013 г., 17:26

Красотата боли 

  Поэзия » Любовная
984 0 0
То, небето, ме гледа с твойте пъстри очи...
ти целуваш ме с устни като огнени макове!
Не, не искам пощада – красотата боли:
тя е твоята сила, но и мое разпятие!
Златокосо вълшебство си – като сън долетя!
Облак тъмен надвисва, от света да ни скрие!
Вън, забравен самотник, дъжд студен заваля...
Бърза всички следи в този миг да изтрие!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Предложения
: ??:??