Душата си изкачвам все по тъмно.
От непознати денем ме е страх.
По пътя дума - единак ме спъна
и в стръвния ù вопъл се познах.
Разнищвам се от пълнолуния до вени,
завиждам си, че винаги греша.
Звезди въздишат в чашата ми уморено
и раждат прекроени чудеса...
Във пръстена на август птичи реквием,
по-дързък от отрова, изгрева убива.
Изкачвам си душата слизайки... във мен,
без рани по челото от венци трънливи. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up