23 авг. 2013 г., 11:55

Кратък реквием 

  Поэзия » Другая
822 0 11

Душата си изкачвам все по тъмно.

От непознати денем ме е страх.

По пътя дума - единак ме спъна

и в стръвния ù вопъл се познах.

Разнищвам се от пълнолуния до вени,

завиждам си, че винаги греша.

Звезди въздишат в чашата ми уморено

и раждат прекроени чудеса...

Във пръстена на август птичи реквием,

по-дързък от отрова, изгрева убива.

Изкачвам си душата слизайки... във мен,

без рани по челото от венци трънливи.

Умея да не вярвам. Уча се от вчера,

че всеки поглед без посока няма изход.

Сънувах, че душата ми, макар простреляна

е неустоимо бяла и наивно чиста.

Нощта е кратка, за да стигна до върха,

лъчи държат на мушка овдовялото ми тяло.

Греша и слизам, слизам и греша

с невяра в чудото – да се позная.

 

 

© Даниела Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • rozza (Радка Миндова): 24-08-2013г. 20:02
    Стойностна поезия... и не е за масовия вкус, но може би е по- добре така.

    Не мисля, че има две мнения по въпроса. Браво, Дани!
  • И пак..." бала и чиста", по ангелски...поздрави.
  • "завиждам си, че винаги греша."

    !!!

    И аз ти завиждам... за хубавия стих!!!
    Аплодисменти!!!
  • "Умея да не вярвам" - много ми е близко това!
    Желая ти малко нощ и много слънце.
  • Открояващо се ...
  • Изцяло подкрепям коментара на Венци!
    Ти израстна, Дниела!
  • Стойностна поезия... и не е за масовия вкус, но може би е по- добре така.
  • Пъвро: Венци, Силви, Краси, благодаря!

    Второ: Желая на всички приятели светли почивни дни, изпълнени с много любов и слънчеви усмивки... Трето: Гуш! Четвърто: офффф...
  • Замислих се за нощта - кратка за въздигане до върха,но достатъчна за слизане до собствения ад...Великолепен стих!
  • Обичам поезията ти, Дани. :*
  • "Сънувах, че душата ми, макар простреляна
    е неустоимо бяла и наивно чиста."
    ---
    Да. Безспорно творчеството ти е удоволствие за душата. А сега виждам си и в един наистина силен творчески период. Наслада за мен беше прочита на това стихо.
    И сега едно отклонение, което извини ме, но няма как да не постна под твоето стихо. Та... интересно ми е къде са Всички Тези Всекидневно Присъстващи и Публикуващи "автори" ? Същите тези, които постоянно си разцъкват разни безсмислени, сладникави коментарчета, бъркайки "Откровения" с някои други сайтове от така наречените соц. мрежи? Същите тези, които не пропускат да се разпишат под всяка една БОЗА в сайта, стига въпросния автор на същата да им се е усмихнал...? Къде сте поети и поетеси? Или ви е срам да изразите мнение под едно стойностно произведение? Някой ще се познае ли? Знам, че нищо няма да се промени с този коментар, НО знам също така и, че ще го прочетете. Сори, Даниела...
Предложения
: ??:??