Тръгваш, а път няма.
Къде отиваш? При кого? При какво?
Търсиш. Не намираш.
Пак търсиш. Този път намираш.
То пък решава, че не търси и те оставя.
Ти вярваш, че си намерил и не пускаш.
Но власт нямаш... и пускаш.
А боли. Боли силно като рана от куршум.
И пак тръгваш, а път няма.
И сили няма.
Този път не търсиш.
Този път е краят.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Този стих беше написан вечерта в която написах и първият си публикуван стих "Загубих се". Отново казвам, че не съм писателка, просто имах тежка вечер и думите потекоха сами, а аз реших да си запечатам. От тогава си запечатвам и други мисли които ще споделям впоследствие. Благодаря за подкрепата!