1.07.2017 г., 12:15 ч.

Краят 

  Поезия » Любовна, Философска, Свободен стих
1001 1 4

Тръгваш, а път няма.

Къде отиваш? При кого? При какво?

Търсиш. Не намираш.

Пак търсиш. Този път намираш.

То пък решава, че не търси и те оставя.

Ти вярваш, че си намерил и не пускаш.

Но власт нямаш... и пускаш.

А боли. Боли силно като рана от куршум.

И пак тръгваш, а път няма.

И сили няма.

Този път не търсиш.

Този път е краят.

© Cassy Lost Всички права запазени

Този стих беше написан вечерта в която написах и първият си публикуван стих "Загубих се". Отново казвам, че не съм писателка, просто имах тежка вечер и думите потекоха сами, а аз реших да си запечатам. От тогава си запечатвам и други мисли които ще споделям впоследствие. Благодаря за подкрепата!

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Никой тук май не е писател, Каси. Изливаме си сърцата и душите. Не спирай!
  • Страшно благодаря! Не се смятам за писателка, но имам 2-3 стихчета, две от които вече са публикувани тук.
  • Тук някой се е усмихнал И аз ще се усмихна, защото в стиха освен философия има и реторика! И когато на някого нещо му тежи, тези две науки помагат много... Е, и психологията, естествено. Поздрави, Каси, не спирай да пишеш!
Предложения
: ??:??