Зряла смокиня е краят на август.
Сладък и вкусен погалва небцето.
Сякаш налива във чашата Бакхус
вѝно от ангел, пронизан в сърцето...
Сладост вълшебна e пивкото слънце,
земята поило с лъчите си златни.
Хляб животворен във мъничко зрънце
набъбва да зрее в поле благодатно.
Вѝното светло над него бълбука.
/Нива засята със дъжд напоява./
На прага ѝ светъл септември почука -
в злато от есен тревите сияят. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up