Mar 1, 2013, 11:03 PM

Краят на един лов (или легенда за мартеницата) 

  Poetry » Other
841 0 0

Копитата на хранени коне
във ритъм 7/8 чаткат,
следващи каргуя предан,
от мириса на Дуна воден,
вече пет слънца напред.
Бял рогач ги срещна
и на Хуба взе сърцето,
скок след скок отнесе го далеко,
сочейки ù път, по който да вървят.
Но тогава спусна се сокол почернен,
вестител на прокоба тежка,
останаха сиротни,
стискайки завет един в сърцето.
Войски притихнали, премерваха се с поглед
туп-туп, туп-туп, туп-туп, туп...
тъпан ли е туй, или сърцето на народа,
на четири страни разпръснат.
Хуба в плен отиде,
остана да я пази верният Баян
туп-туп, туп-туп, туп-туп, туп...
зачакаха от Аспаруха златна вест,
от силните си братя,
търсещи в мъглата брода -
ревниво пазена от Дуна тайна.
Зелено-мълчаливите води повлекла,
реката беше онемяла,
не даваше и смътен знак,
че някога ще найдат брода,
към символите водещ,
и Хуба ще спасят от враг.
Но нейното сърце изпрати зов,
сребристият красив рогач го чу
и пред очите им застана,
после с елегантен троен скок
Дуната прескочи,
спря и се обърна,
Кхана с взор прониза
и нададе боен рев...
Туп-туп, туп-туп, туп-туп, туп...
Получи Хуба златна вест,
със аромата дунски напоена
и сребърно видение за нейния рогач -
той чакаше да го намери...
бял конец завърза на каргуя
и го пусна да лети,
за да ги води...
напред към новия им дом...
Но стрелата вражеска просъскващо улучи
и с кръвта Баянова кълбото бяло се пропи,
нарушения завет платиха
с братска кръв и толкова беди.
С къс окървавен конец
всеки оцелял закичи Кхана,
и закле ги винаги да помнят,
че бяло-алената нишка е безкрайна
и ги свързва в цяло,
без начало и без край.
Всеки воин в сърцето си завърза
калинения кръговрат.
Бял цвят и плод червен,
преплетени в безкрайност...
завет един,
нашепващ за един народ.

И до днес я пазим -
кръвната ни нишка със Баяна
и със Хуба -
та когато трябва,
всеки бяло-ален кръг
с другия до него да се свърже 
и в едно да се обединим.

Без начало и без край,
окървавеният конец
в сърцата ни стои
и някак тайно знаем,
че ни свързва,
че сме ние...

... търкулнато кълбо
из цялата вселена -
вътък, преплетен с Хубина основа -
с хубост срещу напастта
закичени,
усмихнати,
червено-бели си вървим.

© София Оренда All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??