1 mar 2013, 23:03

Краят на един лов (или легенда за мартеницата) 

  Poesía » Otra
948 0 0
Копитата на хранени коне
във ритъм 7/8 чаткат,
следващи каргуя предан,
от мириса на Дуна воден,
вече пет слънца напред.
Бял рогач ги срещна
и на Хуба взе сърцето,
скок след скок отнесе го далеко,
сочейки ù път, по който да вървят.
Но тогава спусна се сокол почернен,
вестител на прокоба тежка,
останаха сиротни, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© София Оренда Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??