kriskata94 (Криси)
59 52
Nov 11, 2007, 10:47 AM

Краят на една надежда 

  Poetry
570 0 7
Лежи тя там сама,
поема си последен дъх,
всичко потъва в тъма,
от небето сипе се черен прах.
Кръвта все по-ледена става,
сърцето все по-бавно бие,
името й потъва в забрава
заедно с тайните, които крие.
Животът постепенно напуска я,
отчаяно назад поглежда,
сърцето спира да препуска
и безжизнено главата си тя свежда.

© Криси All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Не беше упрек, Криси Беше отбелязване.

    Давай още
  • Блатодаря на Maxine,че ме накара да се замисля за грешката си и да я поправя ...все пак всеки греши
  • Поздравления!
  • Вечна памет на надеждата.
    Жалко,че не е била по-жизнена.
    Стихът ти е хубав!
  • "сърцето спира да препуска
    и безжизнено главата си свежда"

    ???

    айде бе!
  • Тъжно е, но написано прекрасно! Браво!!!
  • Доста тъжно!
    Чакам следващото ти стихотворение!
    Поздрав!
Random works
: ??:??