kriskata94 (Криси)
59 52
11 нояб. 2007 г., 10:47

Краят на една надежда 

  Поэзия
627 0 7
Лежи тя там сама,
поема си последен дъх,
всичко потъва в тъма,
от небето сипе се черен прах.
Кръвта все по-ледена става,
сърцето все по-бавно бие,
името й потъва в забрава
заедно с тайните, които крие.
Животът постепенно напуска я,
отчаяно назад поглежда,
сърцето спира да препуска
и безжизнено главата си тя свежда.

© Криси Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Не беше упрек, Криси Беше отбелязване.

    Давай още
  • Блатодаря на Maxine,че ме накара да се замисля за грешката си и да я поправя ...все пак всеки греши
  • Поздравления!
  • Вечна памет на надеждата.
    Жалко,че не е била по-жизнена.
    Стихът ти е хубав!
  • "сърцето спира да препуска
    и безжизнено главата си свежда"

    ???

    айде бе!
  • Тъжно е, но написано прекрасно! Браво!!!
  • Доста тъжно!
    Чакам следващото ти стихотворение!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??