Nov 9, 2015, 12:01 AM
Краят на историята
Краят на историята
Цял живот гоня Михаля
и се радвам на Вятъра.
Песъчинки сме с него
в очите на Времето.
То се сърди, но спира
и трие със своята длан
допирът,
пречещ му в кръг да върти
светлината и мрака,
черното в бялото.
Що за игра бе това?!
Аз, той и то само си знаем.
Най-накрая, от всичкия шум,
от поспрелите мигове сред
вселенската суматоха,
заделих, Обич моя,
за двама ни само един.
Онзи, който даде ни Господ.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
evetometal (Ева ), veesii70 (Веселка Стойнева), Довереница (Дочка Василева), cvqt (Цеца Тодорова) Благодаря Ви!
-
Онзи миг който спира дъха...
Достатъчен за двама и задълго.
Аплодисменти и от мен! -
Поздрави за мъдростта!
-
Знаех си, Таничка, знаех си! Искай и Имай!*
Ей, Валери, що ме караш да се смея със сълзи?! Щял бил да ме пише в тефтера. И с непорочност ме заплашва. Без майтап, сега ако не стана ще закъснея съвсем порочно за работа. Аз и непорочност! Само таквоз нещо не бях чувала относно себе си. Благодаря Ти, Розовопъпково трънче! -
... щото съм ненаситна...
-
Така е, anastasia73 (Анастасия ), но не е ли в края на историята целият Живот един-единствен миг? Благодаря Ти! Сърдечни поздрави
-
cveti68 (Цветелина ) Благодаря
tania72_1972@abv.bg (Таня Георгиева) Благодаря, но... едва ли! Що мислиш така?
Благодаря, eliboto (Лейди Фокс) Точно!
Сърдечни поздрави! -
... важна е големината на мига...
-
Удоволствие беше и за мен!
-
Благодаря Ти!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
