линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
9.11.2015 г., 0:01 ч.

Краят на историята 

  Поезия » Друга
547 0 10

 

Краят на историята


Цял живот гоня Михаля

и се радвам на Вятъра.

Песъчинки сме с него

в очите на Времето.

То се сърди, но спира

и трие със своята длан

допирът,

пречещ му в кръг да върти

светлината и мрака,

черното в бялото.  

Що за игра бе това?!

Аз, той и то само си знаем.

Най-накрая, от всичкия шум,

от поспрелите мигове сред

вселенската суматоха,

заделих, Обич моя,

за двама ни само един.

Онзи, който даде ни Господ. 

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??